Плащания и покупки — карти, онлайн, преводи, валута, такси

🧔 Възрастен Рамката на ЕС/ОИСР очаква да разбираш разликата между начините на плащане и да ги избираш според цената, риска и удобството (компетенция 80). Практични въпроси: 1. Колко струва — за теб и (понякога скрито) за търговеца? 2. Колко бързо стигат парите — веднага, до края на деня, след дни? 3. Може ли да се върне — какви права имаш при грешка или спор (глава 5)? 4. Каква следа остава — важно за водене на бюджет (глава 8). 5. Какъв е рискът при загуба или кражба?

Парите в брой имат и правна страна: плащанията в брой и преводите подлежат на правила срещу изпирането на пари (компетенция 75). Конкретните прагове и задължения — само от действащия закон и от НАП/Комисията за финансово разузнаване ⚠ (текстът на закона не е отворен).

Мит → истина - Мит: „В брой е най-безопасно, защото никой не знае.“ - Истина: в брой няма кой да ти върне парите, ако ги загубиш или ги платиш погрешка. Картата и преводът оставят следа, която помага да се докаже грешка.

Кой печели? Всеки начин на плащане има доставчик, който взима такса от някого — от теб, от търговеца или от двамата. Ти печелиш, когато знаеш каква е цената и избираш съзнателно.

→ Продължи при източника - Европейската комисия — „Вашата Европа“, плащания и банкови услуги за потребители: https://europa.eu/youreurope/citizens/consumers/financial-products-and-services/index_bg.htm ✔ (отворена, проверена 2026-10-19) - БНБ — платежни услуги и регистри на лицензираните доставчици: https://www.bnb.bg ✔ (отворена главна страница; регистрите са в раздел „Регистри и услуги“)

Източници - ✔ Рамка за финансови компетенции за възрастни — ЕС/ОИСР-INFE, 2022: компетенции 72–86 (методи на плащане).

🧔 Възрастен Какво струва картата — за теб: годишна или месечна такса; такса за теглене в брой; такса за превалутиране; за кредитна карта — лихва след края на безлихвения период (ако има такъв), такси за просрочие. Конкретните числа са в Стандартния информационен документ и в договора на твоята банка — не в рекламата.

Какво струва картата — за търговеца: при плащане с карта търговецът плаща на своята банка такса, част от която е междубанкова такса (interchange fee). Регламент (ЕС) 2015/751 я ограничава: за дебитни картови операции — не повече от 0,2 % от стойността на операцията (чл. 3, пар. 1), а за кредитни — не повече от 0,3 % (чл. 4) ✔. Тези ограничения касаят таксата между банките, а не общата такса на търговеца.

Забрана за надбавка за плащане: търговецът няма право да иска такса за използване на карти, за които междубанковите такси са регулирани (Директива 2015/2366, чл. 62, пар. 4) ✔. Общо за потребителските договори: Директива 2011/83/ЕС, чл. 19 — държавите членки „забраняват на търговците да таксуват потребителите за използване на дадено платежно средство с такси, които надвишават разходите на търговеца за използването на това средство“ ✔.

Кредитната карта и ГПР: кредитната карта е форма на потребителски кредит. Рамката на ЕС/ОИСР (компетенция 74) иска да знаеш, че някои методи на плащане са форма на заемане и влияят на общата цена. Затова кредитните карти се разглеждат отново в Модул 22 (Кредитът). До 20.11.2026 г. кредитите се уреждат от Директива 2008/48/ЕО; от тази дата в държавите членки започват да се прилагат мерките по Директива (ЕС) 2023/2225 ✔.

Предплатената карта е удобна за ограничен бюджет (например за дете или за онлайн покупки с твърда горна граница), защото не може да се похарчи повече от заредената сума. Изброй условията: такса за зареждане, срок на валидност, може ли да се върне остатъкът.

Мит → истина - Мит: „Кредитната карта са моите пари, просто плащам по-късно.“ - Истина: това са чужди пари, взети назаем. Ако не ги върнеш изцяло в срока, към тях се добавя лихва.

Кой печели? Банката — от такси и лихви. Търговецът — от по-голям брой продажби, но плаща такса. Ти — когато използваш картата така, че таксите са близо до нула (напр. не теглиш в брой с кредитна карта, връщаш навреме).

→ Продължи при източника - Регламент (ЕС) 2015/751 относно междубанковите такси за картови операции — EUR-Lex: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2015/751/oj ✔ - Директива (ЕС) 2023/2225 за договорите за потребителски кредити — EUR-Lex: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2023/2225/oj ✔

Източници - ✔ Регламент (ЕС) 2015/751 — чл. 2 (определения: дебитна, кредитна, предплатена карта); чл. 3, пар. 1 (0,2 %); чл. 4 (0,3 %); Службата за публикации на ЕС, publications.europa.eu (CELEX 32015R0751), достъп 2026-10-19. - ✔ Директива (ЕС) 2015/2366, чл. 62, пар. 3–5 (надбавки); Директива 2011/83/ЕС, чл. 19 (CELEX 32015L2366 / 32011L0083), достъп 2026-10-19. - ✔ Директива (ЕС) 2023/2225 — прилага се от 20.11.2026 (мерките на държавите членки; чл. 2 — обхват).

🧔 Възрастен Директива (ЕС) 2015/2366, чл. 97, пар. 1 изисква доставчикът на платежни услуги да прилага силно удостоверяване, когато платецът: „(а) достъпва платежната си сметка онлайн; (б) инициира електронна платежна операция; (в) извършва каквото и да е действие от разстояние, което може да предполага риск от измама при плащане или други злоупотреби“ ✔.

Пар. 2: при електронни плащания от разстояние удостоверяването включва елементи, които „динамично свързват операцията с конкретна сума и конкретен получател“ ✔. С други думи — кодът, който получаваш за една покупка, не става за друга.

В българското право това е чл. 100 от ЗПУПС (където понятието се нарича „задълбочено установяване на идентичността на клиента“), със същите три вида елементи и със същото изискване елементите да са независими — „нарушаването на някой от елементите … не влияе на надеждността на останалите“ ⚠ (текст на kik-info.com).

Какво означава това за теб: - Ако банката не изисква силно удостоверяване, платецът не понася загуби, освен ако е действал с цел измама (Директива 2015/2366, чл. 74, пар. 2; ЗПУПС, чл. 80, ал. 4) ✔ ⚠. - Изключения (малки суми, безконтактно плащане, доверени получатели) се определят от регулаторни технически стандарти на ЕС — в Делегиран регламент (ЕС) 2018/389 (чл. 11 и 16) ✔: безконтактно плащане до 50 € на операция (натрупани до 150 € или до 5 поредни операции без удостоверяване); дистанционно плащане с ниска стойност до 30 € (натрупани до 100 € или до 5 поредни). Прилагането е право на банката, не задължение — провери условията на твоята банка.

Практически правила за онлайн плащане: 1. Проверявай адреса на сайта и катинарчето — но те не доказват честност на търговеца. 2. Потвърждавай плащане само в приложението/страницата на твоята банка, не по линк от съобщение. 3. Сумата и получателят в потвърждението трябва да съвпадат с покупката (динамичната връзка). 4. Банката никога не иска ПИН, цялата парола или код за потвърждение, „за да върне парите“ или „за да защити сметката“ (компетенции 526, 531). 5. Ако получиш код, който не си поискал — не го въвеждай никъде и уведоми банката (компетенция 522).

Мит → истина - Мит: „Ако съм въвел кода от банката, плащането е винаги мое.“ - Истина: кодът потвърждава, че ти си дал съгласие. Ако кодът е получен чрез измама, правата ти се определят от глава 5 — затова се свържи с банката веднага.

Кой печели? Всички, когато правилото работи — по-малко злоупотреби и по-малко спорове. Ти печелиш, когато държиш двата елемента отделно (телефонът не стои отключен до картата).

→ Продължи при източника - Директива (ЕС) 2015/2366 (PSD2), чл. 97 — EUR-Lex: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2015/2366/oj ✔ - БНБ — надзор над платежните услуги: https://www.bnb.bg ✔

Източници - ✔ Директива (ЕС) 2015/2366 — чл. 4 (определение на „силно удостоверяване на клиента“), чл. 74, пар. 2, чл. 97; CELEX 32015L2366, publications.europa.eu, достъп 2026-10-19. - ⚠ ЗПУПС, чл. 100, чл. 80, ал. 4 — консолидиран текст към ДВ, бр. 87/2026, kik-info.com: https://kik-info.com/normativna-baza/zakoni/zpups/ - ✔ Делегиран регламент (ЕС) 2018/389 (регулаторни технически стандарти за SCA) — чл. 11 (безконтактни: 50 €/150 €/5), чл. 13 (доверени получатели), чл. 16 (ниска стойност: 30 €/100 €/5); CELEX 32018R0389, publications.europa.eu, достъп 2026-10-19.

🧔 Възрастен Регламент (ЕС) 2024/886 („за незабавните плащания в евро“) е публикуван в Официален вестник на ЕС на 19.03.2024 г. и влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ✔. Какво установява (по новите членове 5a–5d на Регламент (ЕС) № 260/2012) ✔:

1. Незабавният превод е услуга за всички. Чл. 5a, пар. 1: доставчиците, които предлагат изпращане и получаване на кредитни преводи, „предлагат на всички свои ползватели“ изпращане и получаване на незабавни кредитни преводи, като всички сметки, достъпни за обикновени преводи, са достъпни и за незабавни — 24 часа в денонощието, всеки календарен ден.

2. Бързина. Чл. 5a, пар. 4, б. „в“: доставчикът на получателя предоставя сумата по сметката му в рамките на 10 секунди от получаването на нареждането от доставчика на платеца и потвърждава изпълнението. Ако потвърждение не пристигне в тези 10 секунди, доставчикът на платеца незабавно възстановява сметката на платеца (пар. 5).

3. Цената. Чл. 5b, пар. 1: таксите за изпращане и получаване на незабавни преводи не могат да бъдат по-високи от таксите за съответните обикновени кредитни преводи.

4. Твоят лимит. Чл. 5a, пар. 6: при искане от потребителя доставчикът му предлага възможност да зададе максимална сума за незабавни преводи — на ден или на операция — и да я променя по всяко време.

5. Проверка на получателя (чл. 5c). Преди да потвърдиш превода, доставчикът на платеца е длъжен да ти предложи услуга за проверка на получателя. Когато са въведени номерът на сметката и името на получателя, доставчикът съпоставя номера със името. Ако не съвпадат, ти съобщава и те информира, че потвърждаването на превода може да доведе до превеждане на средствата към сметка, която не принадлежи на посочения от теб получател (чл. 5c, пар. 1, б. „а“, и пар. 7). Ако съвпадат почти, показва ти името, свързано със сметката. Услугата е безплатна за всички ползватели (чл. 5b, пар. 2) ✔.

Кога се прилагат — датите по текста на Регламента (чл. 5a, пар. 8; чл. 5b, пар. 3; чл. 5c, пар. 9) ✔:

България е в еврозоната от 01.01.2026 г. Българският закон (ЗПУПС, § 2а, т. 8 от допълнителните разпоредби, нова — ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) посочва Регламент (ЕС) 2024/886 сред актовете, чието прилагане закона осигурява ⚠. Срокът за България: Регламент 2024/886 добавя в Регламент 260/2012 нов чл. 16, пар. 9 — държава, въвела еврото преди 9.04.2027 г., изпълнява правилата за незабавните плащания, таксите и проверката на получателя в рамките на една година от въвеждането, т.е. до 1.01.2027 г. ✔ (EUR-Lex, сверено 19.10.2026). Някои банки може да ги предлагат и по-рано — питай банката си; съобщение на БНБ за това не е намерено ⚠.

Сигурност на преводите: преди всеки превод провери получателя, не бързай по натиск („още днес“, „сметката ще бъде блокирана“), и не прави превод, поискан по телефон от „служител на банката“. Проверката на получателя помага при грешка в номера, но не доказва честността на получателя.

Мит → истина - Мит: „Незабавният превод може да се върне, ако се разкаям.“ - Истина: незабавният превод е готов за секунди и пътят назад не е автоматичен. Затова е полезно да зададеш собствен лимит и да проверяваш получателя преди потвърждението.

Кой печели? Ти — от скоростта и без допълнителна такса спрямо обикновения превод. Бързината може да се използва и за натиск върху теб — затова проверката на получателя е добавена като допълнителна защита.

→ Продължи при източника - Регламент (ЕС) 2024/886 — EUR-Lex: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2024/886/oj ✔ - Европейска централна банка — незабавни плащания в евро (информация за гражданите): https://www.ecb.europa.eu/paym/retail/instant_payments/html/instant_payments_regulation.en.html ✔ (отворена; потвърждава датите за държави с и без евро)

Източници - ✔ Регламент (ЕС) 2024/886 на ЕП и на Съвета от 13 март 2024 г., ОВ L от 19.03.2024 г. — чл. 5a, 5b, 5c; CELEX 32024R0886, publications.europa.eu, достъп 2026-10-19. - ⚠ ЗПУПС, допълнителни разпоредби, § 2а, т. 8 — kik-info.com (ДВ, бр. 87/2026). - ✔ Регламент (ЕС) 2024/886, чл. 1, т. 5 (нов чл. 16, пар. 9 на Регламент 260/2012) — за България до 1.01.2027 г.; ⚠ съобщение на БНБ не е намерено.

🧔 Възрастен Твоето задължение (ЗПУПС, чл. 75; Директива 2015/2366, чл. 69) ✔ ⚠: да използваш платежния инструмент по условията на издаването му; да уведомиш доставчика незабавно след узнаване за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба; да пазиш персонализираните средства за сигурност (ПИН, пароли) и да не ги записваш върху инструмента.

Срок за уведомяване. Директива (ЕС) 2015/2366, чл. 71, пар. 1: потребителят получава поправка само ако уведоми доставчика „без неоснователно забавяне, след като е узнал“ за операцията, и „не по-късно от 13 месеца след датата на задължаване“ ✔. В България: ЗПУПС, чл. 77, ал. 1 — същото, „не по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката му“ ⚠. Срокът не се прилага, ако доставчикът не е предоставил информацията за операцията (чл. 77, ал. 3; PSD2, чл. 71, пар. 1, ал. 2). Практично: 13 месеца е горната граница, а не препоръка. Изискването е „без неоснователно забавяне“ — съобщавай веднага щом забележиш.

Кой доказва. При твърдение, че не си разрешил операция, доставчикът носи доказателствената тежест да докаже, че операцията е удостоверена, точно записана и не е засегната от техническа повреда (PSD2, чл. 72, пар. 1; ЗПУПС, чл. 78, ал. 1) ✔ ⚠. Само записът за използване на инструмента не е достатъчен сам по себе си да докаже, че си разрешил или че си бил небрежен (чл. 72, пар. 2).

Възстановяване. PSD2, чл. 73, пар. 1: при неразрешена операция доставчикът „възстановява на платеца сумата незабавно и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден“, след като е забелязал или е бил уведомен — освен ако има основателни съмнения за измама и ги съобщи писмено на компетентния орган ✔. В ЗПУПС това е чл. 79, ал. 1 ⚠.

Какво можеш да загубиш. PSD2, чл. 74, пар. 1: при загубен, откраднат или присвоен инструмент платецът може да понесе загуби до най-много 50 евро ✔. ЗПУПС, чл. 80, ал. 1 (изм. ДВ, бр. 64/2025, в сила от 01.01.2026 г.): „до максимален размер, договорен между доставчика … и ползвателя, но не повече от 50 евро“ ⚠. Тази горна граница не важи, ако загубата не е могла да бъде установена преди плащането или е причинена от служител на доставчика (чл. 80, ал. 2). Но: платецът понася всички загуби, ако е действал с цел измама или е нарушил умишлено или по груба небрежност задълженията си (чл. 80, ал. 3 на ЗПУПС; PSD2, чл. 74, пар. 1, ал. 3) ✔ ⚠. След като си уведомил банката, не носиш финансови последици от по-нататъшна употреба на инструмента, освен при измама от твоя страна (чл. 80, ал. 5; PSD2, чл. 74, пар. 3) ✔ ⚠.

Плащане, при което ти самият си наредил превода (например след измамно обаждане). Горните правила са за неразрешени операции. Когато си потвърдил превода сам, възстановяването зависи от конкретните обстоятелства и от договора ти — не е гарантирано автоматично ⚠. Затова се свържи с банката възможно най-бързо и подай жалба. Правилата за такива случаи се променят с новия пакет PSD3/PSR на ЕС, който към 19.10.2026 г. е в процес на приемане и не е в сила за потребителите (⚠ вторични източници: политическо споразумение, текстовете са одобрени от COREPER на 22.04.2026; публикация в ОВ не е потвърдена).

Плащане, поискано от търговеца с неясна сума. PSD2, чл. 76–77: ако си разрешил плащане, чиято точна сума не е била посочена, и сумата надхвърля разумно очакваното, можеш да поискаш пълно възстановяване в срок от 8 седмици от задължаването (ЗПУПС, чл. 82, ал. 2: 56 дни). Доставчикът отговаря в 10 работни дни (ЗПУПС, чл. 82, ал. 3). При директен дебит (SEPA) имаш безусловно право на възстановяване в същите срокове (чл. 82, ал. 7) ✔ ⚠. Блокиране на суми по карта (хотел, автомобил под наем) е допустимо, само ако си дал съгласие за точната блокирана сума (PSD2, чл. 75) ✔.

Ако не си съгласен с отговора на банката: жалба до доставчика; после Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите (ЗПУПС, чл. 175 и сл.); производството е безплатно за страните (чл. 180, ал. 1) ⚠.

Мит → истина - Мит: „Ако са ми взели пари от картата, банката винаги ги връща.“ - Истина: връща ги бързо при неразрешена операция, ако си уведомил навреме и не си действал с груба небрежност или измама. При операция, която си потвърдил сам, преценката е по-сложна.

Кой печели? Този, който действа бързо и пази доказателства: съобщения, час на обаждане, имената на служителите, снимки на екрана.

Пример (измислен): Мария вижда в извлечението плащане от 40 € към непознат търговец. Звъни на банката същия ден и иска оспорване. Според глава 5 банката трябва да върне сумата най-късно до края на следващия работен ден, освен ако има основателно подозрение за измама, което съобщава на органите.

→ Продължи при източника - Помирителна комисия за платежни спорове към КЗП (писмено, безплатно, необвързващо; първо жалба до доставчика) — Европейска комисия, каталог на органите за алтернативно решаване на спорове: https://consumer-redress.ec.europa.eu/dispute-resolution-bodies/bulgaria-pomiritelna-komisiya-za-platezhni-sporove-km-komisiya-za-zashchita-na-potrebitelite_en ✔; сайтът на КЗП (https://kzp.bg) — ⚠ не е отворен - Закон за платежните услуги и платежните системи — lex.bg: https://www.lex.bg ⚠ (не се отваря автоматично; текстът на закона не е отворен)

Източници - ✔ Директива (ЕС) 2015/2366 — чл. 69, 71–77, publications.europa.eu (CELEX 32015L2366), достъп 2026-10-19. - ⚠ ЗПУПС — чл. 75, 77–80, 82, 175–180; kik-info.com (ДВ, бр. 87/2026): https://kik-info.com/normativna-baza/zakoni/zpups/ - ⚠ PSD3/PSR — Clifford Chance (2026), Deloitte (2026) — предварително споразумение; приложение — около 2028 г.; не е потвърдена публикация в ОВ.

🧔 Възрастен Ново за България: от 01.01.2026 г. страната е в еврозоната. Плащанията в евро вътре в страната не включват превалутиране. Превалутиране има при покупки в други валути (долар, лира, румънска лея, злоти и др.).

Как се показва цената на превалутирането. Регламент (ЕС) 2021/1230, чл. 4, пар. 1 и 2: доставчиците на платежни услуги и страните, които предлагат превалутиране на банкомат или на ПОС терминал, „изразяват общите такси за превалутиране като процентна надбавка над последните налични референтни обменни курсове на еврото, публикувани от Европейската централна банка (ЕЦБ)“. Надбавката се съобщава на платеца преди инициирането на операцията, а доставчикът я публикува на достъпна електронна платформа ✔. Важно: задължението се отнася за превалутиране при операции, включващи валута на ЕС (чл. 1, пар. 2, ал. 2: членове 4 и 5 се прилагат за плащания в евро или в национална валута на държава членка, които включват превалутиране; чл. 4, пар. 5 — „всяка валута на Съюза, различна от валутата на сметката“) ✔; за валути извън ЕС (например долар) тези членове не се прилагат и остават общите правила за разкриване по PSD2 (чл. 59, пар. 2).

Съобщение на телефона. Чл. 4, пар. 5: за картовите операции в друга валута на ЕС доставчикът ти изпраща електронно съобщение с надбавката — при всяка операция или (ако са няколко в същата валута) веднъж месечно; можеш да откажеш съобщенията (пар. 6) ✔.

DCC — „плащане в твоята валута“. Когато на банкомат или ПОС терминал търговецът или трети страни предлагат превалутиране, трябва да ти покажат: сумата в валутата на получателя и сумата в твоята валута, надбавката над курса на ЕЦБ и да те информират, че можеш да платиш във валутата на получателя и превалутирането да се направи по-късно от твоя доставчик (чл. 4, пар. 3–4) ✔. Това се нарича динамично превалутиране (Dynamic Currency Conversion, DCC). Често терминалът пита „В евро или в местна валута?“. Двата отговора дават различна крайна цена. Сравни: сметката във валутата на търговеца минава през курса на твоята банка (+ надбавка на банката), а предложената „в евро“ — през курса на предлагащия (+ неговата надбавка). Коя е по-евтина, се вижда от показаните проценти — не от предположение.

Преводи с превалутиране. Чл. 5: за кредитен превод, започнат онлайн през сайта или приложението на доставчика, ти показват преди нареждането приблизителните такси за превалутиране, общата сума в твоята валута (с такса за операцията и превалутирането) и сумата, която ще получи получателят във валутата му ✔.

Такси за презгранични плащания в евро. Чл. 3, пар. 1: таксите, събирани от доставчика за презгранични плащания в евро, са същите като таксите за съответните национални плащания със същата стойност в националната валута на държавата, където е доставчикът ✔. Правилото не важи за таксите за превалутиране (чл. 3, пар. 4).

IBAN и BIC: ако не посочиш IBAN (и при нужда BIC) при презграничен превод, доставчикът може да наложи допълнителна, но съобразена с разходите такса (чл. 6, пар. 2) ✔.

Мит → истина - Мит: „Курсът на банката е винаги по-лош от този на ЕЦБ, така че никога не плащай с карта в чужбина.“ - Истина: надбавката се различава при различните доставчици и методи. Прави се само това, което можеш да провериш: разгледай надбавката в процент и сравни.

Кой печели? Този, който предлага превалутирането, взима надбавка. Ти печелиш, като я виждаш и избираш по съзнание.

Пример (измислен): Петър плаща 100 щатски долара в магазин в САЩ. Терминалът предлага „плати в евро“. Той не е сигурен, че надбавката е показана и избира сумата в долари; банката му после превалутира по свой курс. Решението се основава на това, което е видял и сравнил, не на предположение.

→ Продължи при източника - Регламент (ЕС) 2021/1230 — EUR-Lex: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2021/1230/oj ✔ - ЕЦБ — референтни обменни курсове на еврото: https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/index.en.html ✔ (отворена 2026-10-19)

Източници - ✔ Регламент (ЕС) 2021/1230 на ЕП и на Съвета от 14 юли 2021 г. за презграничните плащания в Съюза (кодификация), ОВ L 274, 30.7.2021 г., чл. 1–6; CELEX 32021R1230, publications.europa.eu, достъп 2026-10-19. - ✔ Регламент 2021/1230 е изменен с Регламент (ЕС) 2024/886 (чл. 2) само в чл. 3 (нов пар. 5 — изключение за държави извън еврозоната при незабавни преводи); чл. 4–6, използвани тук, не са променени.

🧔 Възрастен Право на отказ при договор от разстояние (онлайн, по телефон). Директива 2011/83/ЕС, чл. 9, пар. 1: потребителят има 14 дни, за да се откаже от договора от разстояние „без да посочва причина и без да поема разходи, различни от предвидените в чл. 13, пар. 2 и чл. 14“ ✔. Срокът тече: при услуги — от деня на сключване на договора; при стоки — от деня, в който получиш физическото владение на стоката (чл. 9, пар. 2) ✔. Ако търговецът не те е информирал за правото на отказ, срокът се удължава с 12 месеца (чл. 10) ✔. В България: ЗЗП, чл. 50 — същият 14-дневен срок ⚠. Търговецът възстановява сумите, включително доставката, „без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни“ от уведомлението за отказ, с каквото плащане си платил (ЗЗП, чл. 54, ал. 1–2) ⚠. Ново — „функция за отказ“. Директива (ЕС) 2023/2673 въвежда задължение при договори, сключени през онлайн интерфейс, търговецът да предостави функция за отказ (нов чл. 11a в Директива 2011/83/ЕС; прилага се от 19.06.2026 г. ✔ Директива (ЕС) 2023/2673, чл. 1, т. 3 и чл. 2, пар. 1). В българския ЗЗП това е чл. 52а (нов — ДВ, бр. 87 от 2026 г., в сила от 24.09.2026 г.) ⚠: „При договори от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, търговецът е длъжен да предостави на потребителя възможност да се откаже от договора, като използва функция за отказ.“ Изключения: не всичко може да се върне — право на отказ няма за стоки, изработени по поръчка, бързо развалящи се и други (Директива 2011/83/ЕС, чл. 16, напр. буква в) и г)) ✔. Провери преди покупка. Допълнителни плащания. Чл. 22: преди да си обвързан, търговецът трябва да поиска изричното ти съгласие за всяко допълнително плащане; ако го е „предварително отметнал“, имаш право на възстановяване ✔. Чл. 8, пар. 2: при онлайн поръчка с плащане бутонът трябва ясно да означава задължение за плащане ✔ (близка перифраза).

„Купи сега — плати по-късно“ (BNPL). Това е разсрочено плащане, често без лихва. Правила, които важат: - Безлихвено отлагане директно от продавача, платено до 50 дни от доставката, е извън обхвата на новата Директива (ЕС) 2023/2225; ако е през трета страна — като цяло попада под правилата (чл. 2, пар. 2, б. „з“) ✔. За онлайн продавци, които не са МСП, изключението е стеснено — до 14 дни (същият член) ✔. - Директива (ЕС) 2023/2225 не обхваща договори над 100 000 € (освен за ремонт на жилище — чл. 2, пар. 2, б. „в“ и пар. 3) и се прилага в държавите членки от 20.11.2026 г. ✔; държавите членки могат да освободят от част от изискванията (за информация) кредити под 200 €, безлихвени кредити и кредити за до 3 месеца с незначителни такси (чл. 2, пар. 8) ✔. Как точно ще изглежда в България — зависи от националния закон за потребителския кредит ⚠ (не е открит). - Общо: разсрочването е заем. Питай: има ли лихва; какви такси при закъснение; кой е кредиторът; влияе ли на кредитната ми история (Модул 22).

Абонаменти. Знай кога изтичат и дали се подновяват автоматично (компетенции 94–95). Запиши ги в бюджета.

Мит → истина - Мит: „Безлихвено значи безплатно.“ - Истина: безлихвено означава, че няма лихва, ако платиш навреме. Таксите за закъснение и последиците върху другите ти плащания са реална цена.

Кой печели? Търговецът — от по-голяма кошница, по-често при „плати по-късно“. Ти — когато сравняваш крайната цена и използваш правото си на отказ в срока.

Пример (измислен): Ива поръчва обувки онлайн. Пристигат на 3-ти. До 17-ти (14 дни) може да се откаже без причина; плаща само ако продавачът е уведомил предварително, че връщането е за нейна сметка.

→ Продължи при източника - Директива 2011/83/ЕС за правата на потребителите — EUR-Lex: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2011/83/oj ✔ - „Вашата Европа“ — връщане на стоки: https://europa.eu/youreurope/citizens/consumers/shopping/returns/index_bg.htm ✔ (отворена 2026-10-19) - Комисия за защита на потребителите (КЗП): https://kzp.bg ⚠ (сайтът не е отворен)

Източници - ✔ Директива 2011/83/ЕС — чл. 8, 9, 10, 19, 22 (CELEX 32011L0083), publications.europa.eu, достъп 2026-10-19. - ✔ Директива (ЕС) 2023/2225 — чл. 2 (обхват, BNPL), прилагане от 20.11.2026 (CELEX 32023L2225). - ⚠ ЗЗП — чл. 50, 52а, 54 (ДВ, бр. 87/2026), kik-info.com: https://kik-info.com/normativna-baza/zakoni/zzp/ - ✔ Директива (ЕС) 2023/2673 — чл. 1, т. 3 (нов чл. 11a в Директива 2011/83/ЕС), чл. 2, пар. 1 (прилагане от 19.06.2026); CELEX 32023L2673, publications.europa.eu, достъп 2026-10-19.

🧔 Възрастен Седем навика (компетенции 89–92, 531): 1. Известия за всяка операция (приложение или SMS). Първият, който забелязва неразрешено плащане, си ти. 2. Лимити — дневен за плащане, за теглене и за онлайн покупки; за незабавни преводи имаш законно право да зададеш и променяш свой максимум (Регламент 2024/886, чл. 5a, пар. 6) ✔. 3. Седмична проверка на движението по сметката (5 минути) и месечна — с извлечението; сравни с бележките. Извлечението ти се предоставя от банката по реда на Глава 4 на ЗПУПС ⚠ (текстът на закона не е отворен). 4. Пази доказателства — бележки и потвърждения за по-важни покупки (компетенции 88, 90); извлечения и договори по-дълго от 13 месеца, когато има спор. 5. Различни начини за различни цели — картата за ежедневното; отделна (напр. предплатена) за онлайн, ако искаш твърда горна граница на риска. 6. Тествай „какво би станало“: знаеш ли как се блокира картата, на кой номер се звъни, къде е договорът? Запиши го сега, не в момента на паника. 7. Не споделяй ПИН, пароли, кодове; банката никога не ги иска (Глава 3).

Кога да се отложи покупка. Рамката (компетенции 98–99) очаква да решаваш съзнателно дали да купиш сега или по-късно, като вземеш предвид инфлацията и валутните курсове. Правилото за 24-часова пауза при непланирани покупки е лесен инструмент.

Мит → истина - Мит: „Малките суми не си струва да ги проверявам.“ - Истина: измамата често започва с малка сума, за да се провери дали картата е „активна“. Малкият непознат разход е сигнал.

Кой печели? Този, който вижда първо. Известията и лимитите превръщат една голяма загуба в малка.

→ Продължи при източника - БНБ — потребителска информация и контакти: https://www.bnb.bg ✔ (главната страница е отворена; конкретната страница за потребители не е намерена) - Комисия за защита на потребителите: https://kzp.bg ⚠ (сайтът не е отворен)

Източници - ✔ Регламент (ЕС) 2024/886, чл. 5a, пар. 6 (лимит за незабавни преводи). - ✔ Рамка за финансови компетенции за възрастни — ЕС/ОИСР-INFE, 2022: 1.3 (87–99), 4.5 (522–537).