Накратко: държавните ценни книжа са облигации и други дългови книжа, с които държавата взема пари назаем от инвеститорите и обещава да върне главницата на падежа и да плаща лихва.
Обяснено просто: Когато бюджетът има нужда от пари или трябва да се рефинансира стар дълг, държавата може да издаде ценни книжа. Купувачът става неин кредитор. Обикновено се смятат за по-малко рискови от фирмените облигации, но не са без риск: цената им се мени преди падежа, а инфлацията намалява реалния доход.
Пример: Купуваш ДЦК с номинал 1 000 € и годишна лихва 3 % за 3 години. Получаваш по 30 € годишно и 1 000 € на падежа — общо 90 € лихва.
Пример: България — по Закона за държавния дълг дълг се поема чрез емисии на ДЦК и чрез договори за заеми; ДЦК се издават от министъра на финансите (). Аукционите за продажба се провеждат от БНБ по условия на Министерството на финансите и в тях участват първични дилъри (). Условията за покупка от граждани се проверяват на minfin.bg към датата на покупката.
Източник: Министерство на финансите — Закон за държавния дълг: https://minfin.bg/upload/59943/ZAKON_za_darjavniq_dalg.pdf (); МФ, информация за ДЦК: https://www.minfin.bg/upload/58099/Information_DCK.pdf ()