Накратко: „Първо плати на себе си“ е принципът спестяването да е първият разход в деня на дохода, а не това, което остане в края на месеца.
Обяснено просто: Повечето хора спестяват „каквото остане“ и обикновено не остава нищо. Идеята е стара — от „Най-богатият човек във Вавилон“ на Джордж Клейсън (1926). Най-силно работи автоматично: превод към спестовна сметка в деня на заплатата. Изследването на Мадриан и Шей (2001) показва, че когато спестяването е по подразбиране, много повече хора спестяват — рядко се отказваме от това, което вече е настроено. Навикът е по-важен от сумата.
Пример: Заплата 1 400 €. В деня на превода 10 % — 140 € — отиват автоматично в спестовна сметка. За година се събират 1 680 €, без да решаваш всеки месец.
Внимавай: Мит: „Ще спестявам, когато печеля повече.“ С дохода обикновено растат и разходите; навикът се гради при малките суми.
Източник: Madrian & Shea, „The Power of Suggestion“, Quarterly Journal of Economics, 2001 — https://www.nber.org/papers/w7682