Накратко: фиксираната лихва е лихвен процент, който кредиторът и потребителят уговарят в договора за целия срок или за определени периоди и който не се променя с пазарните лихви.
Обяснено просто: при фиксирана лихва вноската ти е известна предварително — по-лесно се планира бюджетът. Цената на тази сигурност е, че при спад на пазарните лихви не печелиш. При висока инфлация фиксираната лихва е в полза на длъжника, защото дългът реално поевтинява.
Пример: ипотека 100 000 € за 25 години при фиксирани 4 % → вноска 527,84 € всеки месец до края, каквото и да става с лихвите на пазара.
Внимавай: провери дали лихвата е фиксирана за целия срок или само за първите години. При предсрочно погасяване на фиксирана лихва може да се дължи обезщетение.
Пример: България — ЗПК, чл. 32: при фиксирана лихва обезщетението за предсрочно погасяване е най-много 1 % от погасената сума (0,5 %, ако остава по-малко от година).
Източник: Директива 2008/48/ЕО, чл. 3, б. „к“ — https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2008/48/oj; Модул 22, глава 5 на Pecuvo.