Кредитът — видове, годишен процент на разходите (ГПР), ипотека, кредитна история

🧔 Възрастен Законът за потребителския кредит определя „кредитор“ широко — всяко физическо или юридическо лице, което в професионалната си или търговската си дейност отпуска потребителски кредит ✔ (ЗПК, чл. 9, ал. 4). Затова въпросът не е само „банка ли е“, а „кой точно ми дава парите и кой го наблюдава“.

• Банки — кредитни институции с лиценз от БНБ.
• Небанкови финансови институции. Те не се лицензират като банки, а се вписват в публичен регистър на БНБ по чл. 3а от Закона за кредитните институции. БНБ описва режима като „регистрационен“, а не лицензионен ✔. Регистърът е публичен и съдържа основни данни за вписаните дружества и за заличените; при отварянето му е бил актуален към 9 октомври 2026 г. ✔
• Други доставчици — например платформи за кредитиране между хора, продавачи с разсрочено плащане. Рамката на ЕС/ОИСР обръща внимание, че кредит се предлага и онлайн, и че формални и неформални доставчици носят различен риск (компетенции 292, 299).

Практически: преди да подпишеш, провери в регистъра на БНБ дали фирмата е вписана, и виж на сайта ѝ ясно ли е посочена цената. Вписването не е оценка за качеството на нейния продукт — то е отправна точка за проверка.

🏗 Бизнес/Организация Кредитите за дейността на фирма, на сдружение или за самоосигуряващ се не са потребителски кредити. ЗПК и ЗКНИП защитават човек, който взема кредит за цели извън търговската си дейност (за малкия бизнес — Модул 18).

Мит → истина - Мит: „Всеки, който дава заем, е банка и е проверен като банка.“ - Истина: надзорът е различен. Провери в регистъра на БНБ кой стои пред теб и под какъв режим работи.

Кой печели? Кредиторът — от лихвите и таксите; ти — от възможността да направиш днес нещо, за което нямаш пари. Печалбата е честна, когато цената е ясна преди подписа.

→ Продължи при източника - БНБ — Регистър на финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ: https://www.bnb.bg/RegistersAndServices/RSFIRegister/index.htm ✔ - ЗПК — текст: https://kik-info.com/normativna-baza/zakoni/zpk/ (⚠ препис; официалният — на lex.bg / dv.parliament.bg)

🧔 Възрастен Кои видове влизат в обхвата на ЗПК: законът обхваща кредитите, обявени като такива, а чл. 3 включва и овърдрафт, който се връща за повече от три месеца, и лизинг с опция за придобиване ✔ (ЗПК, чл. 3, по преглед на текста). Общите правила на ЕС за потребителски кредит, по които е писан законът, са за суми между 200 и 75 000 евро и не включват кредити, обезпечени с ипотека, и заеми за покупка на земя или недвижим имот ✔ (Вашата Европа). ⚠ Страницата на КЗП още посочва лева (400–147 000), а проектозаконът (виж глава 8) предвижда обхват до 100 000 евро. Новата директива 2023/2225 също е до 100 000 евро ✔ (чл. 2, пар. 2, б. „в“).

Как да избираш вида: 1. За какво е? Рамката различава кредит, който създава бъдещ доход или богатство (напр. обучение, оборудване за работа), от кредит за потребление (компетенция 276). Вторият си струва най-често само ако наистина е необходим и има твърд план за връщане. 2. Обезпечен ли е? Ако е, какво губиш при неплащане (глава 7). 3. Колко гъвкав е? Възобновяемите кредити (карта, овърдрафт) имат риск при многократно използване (компетенция 301): погасяваш минимума, а лихвата върви. 4. Предлага ли се „безлихвено“? Безлихвен период може да се превърне в лихва след изтичането му, ако не си върнал всичко (компетенции 327, 330).

Мит → истина - Мит: „Овърдрафтът е моите пари.“ - Истина: овърдрафтът е заем от банката. Върху него се плаща цена и трябва да се върне (компетенция 323).

Кой печели? Продавачът — когато кредитът го кара да купиш повече или по-скъпо от планираното (компетенция 326). Ти — когато видът кредит съответства на целта и срока.

→ Продължи при източника - Вашата Европа — Потребителски кредити и заеми: https://europa.eu/youreurope/citizens/consumers/financial-products-and-services/consumer-credits-and-loans/index_bg.htm ✔

🧔 Възрастен Какво казва законът (ЗПК, по преглед на текста на закона ⚠ — официалният: lex.bg / dv.parliament.bg): - Чл. 19, ал. 1: ГПР „изразява общите разходи по кредита за потребителя“, настоящи и бъдещи, като процент от отпуснатия кредит (лихви, комисионни, такси, възнаграждения и др.). - Чл. 19, ал. 2: изчислява се по формулата от приложение № 1. - Чл. 19, ал. 3: не влизат някои разходи — напр. причинени от неизпълнение на потребителя и цената на стоката или услугата. - Чл. 19, ал. 4: ГПР „не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет“ ✔ (формулировката е сверена в три независими препратки; точното число — ⚠ не е потвърдено в тази проверка: законната лихва се променя; не го пиши като константа; текстът на закона не е отворен). - Чл. 19, ал. 5: клаузи, надвишаващи тавана по ал. 4, „се считат за нищожни“. - Чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10: договорът задължително съдържа лихвения процент и условията за прилагането му, а също ГПР и общата сума, дължима от потребителя, към момента на сключване. - Чл. 10а: кредиторът не може да изисква такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита; допълнителни услуги могат да се таксуват. - Чл. 20: правата по закона не могат да се ограничават; отказът от тях е недействителен.

Тавана от 2014 г. вторичните източници свързват най-вече с по-кратките, по-скъпи небанкови кредити ⚠ (в. „Капитал“, 2014).

Как се чете в практиката: 1. Намери ГПР и общата сума за връщане в предложението. 2. Виж какво влиза в таксите и има ли „пакет услуги“, които не си поискал; съдът е приемал, че подобни пакети влизат в цената на кредита ⚠ (съдебна практика, препратена от правни коментари). 3. Помни, че по-дългият срок смалява вноската, но увеличава общата цена (Модул 7). 4. Реалната цена зависи и от инфлацията (компетенция 291) и от това дали лихвата е фиксирана или променлива.

Мит → истина - Мит: „Вноската е ниска, значи кредитът е евтин.“ - Истина: ниската вноска често е от дълъг срок. Гледай ГПР и общата сума.

Кой печели? Този, който получава таксите и лихвата — затова предложението трябва да ги показва ясно. Ти печелиш, когато сравниш поне две предложения по ГПР.

→ Продължи при източника - Директива (ЕС) 2023/2225 (изчисляване на ГПР, реклама): https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2023/2225/oj ✔ отворен текстът (EUR-Lex/Cellar, 19.10.2026): чл. 8 — стандартна информация в рекламата, чл. 30 — изчисляване на ГПР (формула в приложение III), чл. 31 — мерки срещу прекомерни лихви, ГПР и разходи (напр. тавани) - КЗП — полезни съвети „Когато сключвате договор за кредит“: https://www.kzp.bg/bg/polezni-saveti/credit ✔

🧔 Възрастен Какво казва ЗПК (⚠ по преглед на текста): - Чл. 5: кредиторът дава своевременно на потребителя информация, нужна за сравнение на офертите; тя се подава „във формата на стандартен европейски формуляр“ (приложение № 2). - Чл. 16: преди договора кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя по достатъчно информация и може да провери Централния кредитен регистър или друга база данни; при увеличаване на кредита с над 25 % оценката се прави наново. - Чл. 29 (право на отказ): потребителят може да се откаже от договора в срок 14 дни без да посочва причина и без обезщетение — от сключването на договора или от получаването на условията, което е по-късно; връща главницата и лихвата за периода на ползване. (Същото потвърждава и Вашата Европа: „14 календарни дни“ ✔; КЗП: „в 14-дневен срок от неговото сключване“ ✔.) - Чл. 32 (предсрочно погасяване): потребителят може да погаси изцяло или частично по всяко време, а кредиторът не може да откаже. Обезщетението при фиксирана лихва е най-много 1 % от предсрочно погасената сума, ако оставащият срок е над една година, и 0,5 %, ако е под една година. Не се дължи при променлива лихва, при погасяване със застрахователно плащане и при овърдрафт. - Чл. 33: кредиторът не може да откаже частично плащане; при забава се начислява лихва върху просрочената сума за срока на забавата. - КЗП: кредиторът няма право да те задължава да издадеш запис на заповед като обезпечение ✔ (КЗП, „Когато сключвате договор за кредит“).

На европейско ниво: Вашата Европа посочва, че при предсрочно погасяване обезщетението не бива да надвишава действително пропуснатите лихви ✔ — националният закон е по-конкретен, така че гледай него.

Какво правиш, преди да подпишеш: 1. Поискай писмено предложение и СЕФ; сверете числата в договора със СЕФ (КЗП ✔). 2. Дай си време. Не подписвай „сега, защото офертата изтича днес“, без да си сметнал вноската в бюджета (Модул 8). 3. Разбери дали можеш да върнеш по-рано и какво ще струва. 4. Помни, че може да се пре-договаря: ако условията станат неподходящи, виж дали има опция за промяна или по-добро предложение другаде (компетенции 320–321). Преди това изчисли целия резултат, включително такса за предсрочно погасяване.

Мит → истина - Мит: „Като подпиша, няма връщане.“ - Истина: при потребителски кредит имаш 14 дни да се откажеш без причина и право по всяко време да върнеш предсрочно (чл. 29 и 32 ЗПК).

Кой печели? Този, който е прочел СЕФ и е сравнил две предложения: той не плаща за услуги, които не му трябват.

→ Продължи при източника - КЗП — Потребителски кредити: https://www.kzp.bg/bg/polezni-saveti/credit ✔ - Вашата Европа: https://europa.eu/youreurope/citizens/consumers/financial-products-and-services/consumer-credits-and-loans/index_bg.htm ✔

🧔 Възрастен Какво казва ЗКНИП (по текста на закона ⚠ в правна база; официалният — ДВ): - Чл. 1, ал. 2: законът за „кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот“ и за кредити за придобиване или запазване на права върху имот. - Чл. 9, ал. 3 и чл. 5, ал. 2, т. 5: проектът на договор е обвързващо предложение; потребителят има не по-малко от 14 дни от получаването му, за да реши. - Чл. 13–14: кредиторът оценява кредитоспособността преди предложението и може да отпусне кредит само ако оценката показва, че ще го връщаш. - Чл. 12, ал. 3 (застраховка): ако се изисква застраховка, кредиторът е длъжен да приеме и полици на застрахователи, с които не работи, ако покритието е равностойно (по преглед на текста ✔ и по разяснение на АБЗ ✔). Виж още Модул 12, глава 7. - Чл. 25: при променлива лихва кредиторът прилага референтен лихвен процент по методика, която е част от договора и не се променя едностранно. - Чл. 33–35 (валута): потребителят има право да превалутира кредита при определени условия; кредиторът уведомява, ако дължимата сума или вноските се променят с над 20 %. - Чл. 41 (предсрочно погасяване): право да погасиш изцяло или частично по всяко време. Обезщетение до 1 % от предсрочно погасената сума се дължи, ако погасяваш преди 12-ата месечна вноска; след това не се дължи. ⚠ Вторичните коментари се разминават по критерия (една година от усвояването / 12 вноски) — следвай текста на закона.

Какво значи това в числа (измислен пример): кредит 100 000 € за 25 години (300 вноски).

(Формула и обяснение — Модул 7.) Ако лихвата е променлива и се вдигне от 4 на 6 %, вноската нараства с повече от 116 € месечно. Въпрос към самия себе си: бюджетът ми поема ли това?

Валутен риск. Ако доходът ти е в една валута, а кредитът — в друга, курсът се отразява върху вноската (компетенция 300). Затова законът урежда превалутиране и уведомяване при промяна над 20 %.

Първоначална вноска. Колко собствени пари се изискват, определя всяка банка по свои правила ⚠ (няма единно число в закона; не е потвърдено по официален източник) — затова не посочваме такова. Сметни: колкото повече внесеш, толкова по-малка е главницата и лихвата.

Какво включва общата цена: лихва; такси; застраховки; оценка на имота; нотариални такси и данъци при покупката. Сравнявай офертите по ГПР и по общата сума, а не само по лихвата.

Рискът от загуба на имота. При продължително неплащане кредиторът може да започне принудително изпълнение върху ипотекирания имот (компетенция 302). Затова не взимай най-голямата сума, която банката е готова да даде, а тази, която бюджетът ти издържа и при по-висока лихва. Ако имаш затруднение, обади се на кредитора преди първата пропусната вноска (Модул 23).

Мит → истина - Мит: „Банката ме одобри за толкова, значи мога да го платя.“ - Истина: одобрението показва какво банката е готова да даде. Какво можеш ти — показва твоят бюджет, включително при по-висока лихва.

Кой печели? Банката — от лихвите за десетилетия. Ти — когато имаш стабилен доход, резерв и вноска, която не те притиска.

→ Продължи при източника - ЗКНИП — текст: https://www.ciela.net/svobodna-zona-normativi/view/2136890030/zakon-za-kreditite-za-nedvizhimi-imoti-na-potrebiteli (⚠ препис; официален — ДВ / lex.bg) - АБЗ — застраховка на имота при кредит: https://www.abz.bg/article/moga-li-da-izbera-sam-zastrahovkata-na-imota-pri-kredit-2454 ✔ - Директива 2014/17/ЕС (Директива за ипотечните кредити): https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2014/17/oj ✔ отворена; чл. 14, пар. 6: срок от най-малко 7 дни за преценка (период на размисъл и/или право на отказ) — 14-те дни по ЗКНИП са по-дълги от минимума

🧔 Възрастен ЦКР — какво е. Централният кредитен регистър е информационна система за кредитната задлъжнялост на клиентите, която БНБ организира и поддържа; уредена е в Наредба № 22 на БНБ ✔ (БНБ). БНБ посочва, че служи за оценка на кредитоспособността и за предотвратяване на свръхзадлъжняване ✔.

Кой подава данни. Банки, финансови институции, платежни институции, дружества за електронни пари и др. по наредбата подават всеки месец (до 15-о число на следващия) данни за всички активни кредити на клиентите, независимо от размера им; записват се и съдлъжниците и поръчителите ✔.

Кой вижда. Данните могат да се ползват от институциите, които подават, по реда на наредбата; БНБ ползва обобщени данни за собствени нужди ✔. Не е общодостъпна „черна книга“ — но ти имаш право да видиш своите данни.

Какво се записва и колко време. Справката обхваща текущото състояние, просрочията по действащи и погасени кредити за 5 години и новосключените договори; период на просрочие се записва, когато е различен от 0–30 дни; отделните просрочени периоди се премахват автоматично, един по един, до изтичане на 60 месеца ✔.

Как получаваш справка за себе си. - Справката за физическо лице е безплатна в срок до 14 дни; по-бързо — срещу такса по тарифата на ЦКР ✔. - Електронно: заявлението се подава лично на портала cred.bnb.bg с квалифициран електронен подпис (КЕП) на смарт карта; облачен КЕП не се приема ✔. - Писмено: в БНБ, ул. „Славянска“ 6, София (в работни дни, 8:30–15:45), или по пощата с нотариално заверен подпис; справката се издава срещу подпис на заявителя, може и през упълномощено лице с нотариално пълномощно ✔. БНБ не изпраща справки по имейл ✔.

Ако има грешка. Подаваш писмено искане до институцията, която е подала данните. Тя разглежда и отговаря писмено в 7 работни дни; ако искането е основателно, поправя и подава наново безплатно. БНБ сама не може да поправи данните ✔.

Права по защитата на личните данни. Кредитната информация е лични данни. Според Общия регламент за защита на данните (Регламент (ЕС) 2016/679) имаш право на достъп (чл. 15), на поправка (чл. 16) и на защита срещу решение, основано единствено на автоматизирана обработка (чл. 22) ✔ (текстът на регламента е отворен на EUR-Lex, 19.10.2026). Органът в България е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Директива (ЕС) 2023/2225 добавя, че когато кредиторът ползва автоматизирана обработка, потребителят може да поиска човешка намеса ✔ (чл. 18, пар. 8 от директивата; Европейски парламент, Законодателна обсерватория).

Какво пише в оценката. Рамката на ЕС/ОИСР казва: кредиторът може да обръща внимание на доходите, обичайните разходи и други кредити; някои доходи (премии, еднократни постъпления, подаръци) може да не се вземат предвид (компетенция 308); методите за оценка се менят във времето (306).

Как се грижиш за историята си: 1. Плащай навреме — по-добре с автоматично плащане, но само ако има пари по сметката. 2. Не взимай нови кредити, за да върнеш стари, без да си сметнал (компетенция 339; Модул 23). 3. Поискай справка за себе си поне веднъж годишно и преди голям кредит. 4. При грешка — подай искане, виж по-горе.

Мит → истина - Мит: „Ако погася закъснялата вноска, историята ми се изчиства веднага.“ - Истина: просрочията остават в регистъра, докато не изтекат сроковете (до 60 месеца при отделни периоди). Затова навременното плащане е по-евтино от изчистването после.

Кой печели? Всички участници — когато информацията е вярна: кредиторът дава по-малко необмислени кредити, а ти получаваш условия, които съответстват на историята ти. Печелиш най-вече ти, когато я познаваш и поправяш грешките.

→ Продължи при източника - БНБ — Централен кредитен регистър: https://www.bnb.bg/RegistersAndServices/RSCreditRegister/index.htm ✔ - БНБ — Предоставяне на информация от ЦКР по електронен път: https://www.bnb.bg/RegistersAndServices/RSServices/RSCentralCreditRegister/index.htm ✔ - БНБ — ЦКР, често задавани въпроси: https://www.bnb.bg/AboutUs/AUFAQ/CONTR_CREDIT_REGISTER_FAQ ✔ - КЗЛД: https://www.cpdp.bg ✔ (официалният сайт на Комисията за защита на личните данни)

🧔 Възрастен Ако те питат да станеш поръчител: това не е формалност и не е „само подпис“. Рамката на ЕС/ОИСР казва: разбери социалните и финансовите последици от молбата да станеш поръчител и от отговорността, когато вноските не се плащат (286–287). Попитай: 1. Каква е сумата, срокът и лихвата на кредита? 2. Мога ли да я платя, ако е нужно? Какво става с моите кредити и история — поръчителите се записват в ЦКР ✔? 3. Можем ли да поискаме отчет за плащанията? 4. Има ли друг начин (по-малък кредит, по-дълъг срок, спестяване, друго обезпечение)?

Ако ти търсиш поръчител: кажи цялата истина и дай достъп до договора. Приятелство, което не пази ясни правила, често е първата загуба.

Обезпечение. Знай дали кредитът е обезпечен и какво губиш при неплащане (компетенция 290). КЗП: кредиторът няма право да те задължава да издадеш запис на заповед ✔. Кой вид обезпечение допуска даден продукт — виж договора и СЕФ.

🏗 Бизнес/Организация Собственик, който е личен поръчител за кредита на фирмата си, поема лична отговорност; за малкия бизнес — Модул 18.

Мит → истина - Мит: „Поръчителят само подписва, няма да плаща.“ - Истина: поръчителят отговаря за дълга при неплащане от страна на длъжника; и записът му е в ЦКР.

Кой печели? Кредиторът — има втори източник за плащане. Длъжникът — може да получи кредит. Поръчителят поема риска и обикновено не печели нищо материално.

→ Продължи при източника - КЗП — Когато сключвате договор за кредит: https://www.kzp.bg/bg/polezni-saveti/credit ✔ - БНБ — ЦКР (записват се и съдлъжници/поръчители): https://www.bnb.bg/RegistersAndServices/RSCreditRegister/index.htm ✔

🧔 Възрастен Въпросник преди подпис (отговори писмено): 1. Цел. За какво е? Създава ли доход/стойност или е потребление? (276) 2. Алтернативи. Спестяване, отлагане, ползване заедно, помощ от близки? (283) 3. Сума и срок. Колко точно ми трябва? По-малко не става ли? 4. Цена. Каква е лихвата, ГПР, общата сума за връщане, такси, застраховки? (275, 278) 5. Вид лихва. Фиксирана или променлива? Какво става с вноската, ако лихвата се вдигне? (291) 6. Бюджет. Вноската вписана ли е в бюджета (Модул 8) така, че да остане резерв? Какво е съотношението на всички вноски спрямо дохода? (271–272, 279) 7. СЕФ. Получил ли съм формуляра, сверих ли го с договора? (296) 8. Изход. Каква е цената на предсрочното погасяване? Как се отказвам в 14 дни? (глава 4) 9. Обезпечение и поръчител. Какво рискувам аз и кого въвличам? (глава 7) 10. Кредитор. Банка ли е, или вписана институция? Проверих ли в регистъра на БНБ? (глава 1) 11. История. Знам ли какво пише за мен в ЦКР? (глава 6) 12. Ако стане трудно. Ще се свържа с кредитора преди първата пропусната вноска (351) — Модул 23.

Какво се променя с Директива (ЕС) 2023/2225. Директивата за потребителския кредит от 2023 г. замества Директива 2008/48/ЕО. Страните членки са длъжни да я въведат до 20.11.2025 и да я прилагат от 20.11.2026 ✔ (чл. 48, пар. 1 от директивата) (Европейски парламент, Законодателна обсерватория). Основни промени според обзора ✔: - обхватът включва и заеми под 200 евро и продукти „купи сега, плати после“; изключва кредити за придобиване на права върху земя или сгради и договори над 100 000 евро (чл. 2, пар. 2, б. „б“ и „в“ от директивата ✔); - реклама, която е „честна, ясна и не подвеждаща“, с ясно предупреждение от типа „Внимание! Вземането на пари назаем струва пари“ (чл. 7, пар. 1 ✔); - ясна преддоговорна информация и безплатни обяснения от кредитора; - по-стриктна оценка на кредитоспособността с релевантни данни за доходи и разходи, без специалните категории лични данни по GDPR; човешка намеса при автоматизирана обработка; - достъп до независими консултации за дългове с ограничени такси; - 14 дни за отказ и право на предсрочно погасяване по всяко време (чл. 26 и чл. 29 ✔); - данни за онкологична диагноза не се ползват за застраховка към кредит след срок, определен от държавата (до 15 години след края на лечението; чл. 32, пар. 4 ✔).

България. Парламентът прие на първо четене на 23.09.2026 г. нов закон за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет ✔ (БТА, отворено 19.10.2026). По съобщението той: запазва тавана на ГПР от пет пъти законната лихва, но не за кредити до три минимални работни заплати; разширява обхвата до 100 000 евро, включително краткосрочни заеми, овърдрафти, безлихвени заеми и „купи сега, плати после“; въвежда по-строга оценка на кредитоспособността; забранява непоискан кредит (включително предварително одобрени кредитни карти и едностранно повишаване на лимит без съгласие); предвижда регистри на кредитни посредници и кредитори при КЗП. Това е законопроект: окончателният текст може да се промени след второ четене. До приемането му важи ЗПК, описан в тази глава ⚠.

Мит → истина - Мит: „Новият закон скоро ще направи кредитите безопасни и няма какво да проверявам.“ - Истина: законът урежда информацията и защитите; решението дали кредитът е подходящ остава твое, а оценката му изисква бюджет.

Кой печели? Този, който задава въпросите преди подписа. Новите правила помагат на всички, но получават най-голяма полза хората, които ги използват.

→ Продължи при източника - Европейски парламент — Законодателна обсерватория, Директива 2023/2225: https://oeil.europarl.europa.eu/oeil/en/document-summary?id=1764052 ✔ - EUR-Lex — Директива (ЕС) 2023/2225: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2023/2225/oj ✔ (пълен текст отворен 19.10.2026) - БТА — законопроектът на първо четене: https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1209748-gpr-po-kredita-da-ne-e-po-visok-ot-pet-pati-razmera-na-zakonnata-lihva-po-prosro ✔ (вторичен, но равностоен новинарски източник; законопроект — не е в сила)