Накратко: овърдрафтът е кредит, при който банката ти позволява да харчиш повече, отколкото имаш по сметката, до уговорен лимит — „минусът“ е заем, върху който плащаш лихва.
Обяснено просто: удобен е за кратко разминаване между разходи и доход. Лимитът е възобновяем: каквото върнеш, можеш пак да ползваш. Затова лесно се свиква човек да живее „на минус“, докато лихвата тече.
Пример: 500 € на минус за два месеца при 12 % годишна лихва струват около 10 € лихва (500 × 12 % × 2/12), плюс таксите по договора.
Внимавай: овърдрафтът не е „моите пари“. Ако си постоянно на минус, това е сигнал да погледнеш бюджета.
Пример: България — ЗПК: овърдрафт, който се връща за повече от три месеца, е в обхвата на закона (чл. 3); за овърдрафт с връщане при поискване или до три месеца има по-кратък договор (чл. 12). Обезщетение за предсрочно погасяване на овърдрафт не се дължи (чл. 32).
Източник: Закон за потребителския кредит — https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135666506; Модул 22, глава 2 и Модул 26, глава 6 на Pecuvo.