Накратко: Болничният е парично обезщетение, което заменя част от заплатата, когато поради болест или злополука временно не можеш да работиш; изплаща се от работодателя и от общественото осигуряване.
Обяснено просто: През дните по болничен не получаваш заплата, а обезщетение — обикновено по-малко от обичайното нето. Право имат осигурените за „общо заболяване и майчинство“ с достатъчно стаж. Самоосигуряващият се, който не внася тази вноска, няма право на болничен — затова резервът му трябва да е по-голям.
Пример: Служител е болен 10 работни дни. Първите два плаща работодателят, останалите — НОИ, по-малко от дневното му бруто.
Пример: България — нужни са поне 6 месеца стаж за риска (КСО, чл. 40, ал. 1; не важи под 18 г.); първите два работни дни работодателят плаща 70 % от среднодневното брутно възнаграждение (чл. 40, ал. 5); от третия ден НОИ плаща 80 %, при трудова злополука — 90 %, но не повече от среднодневното нетно възнаграждение (чл. 41, ал. 1).
Източник: Кодекс за социално осигуряване, чл. 40–41: https://lex.bg/laws/ldoc/1597824512 · НОИ: https://www.noi.bg